Cassie (Теодора)
18 97
21.08.2007 г., 15:57 ч.

Нима това заслужих? 

  Поезия
1025 0 8
Ръцете ми - протегнати към теб останаха,
да търсят обич в изстиналото ти сърце.
А моето? - открехнато за теб оставих,
да го доразбиваш всякога с ледените си ръце.

Измамата от теб прглътнах,
лъжите - всички до една простих.
А болката ми? Тя в душевно състояние превърна се.
Забравих що е гордост, достойнството си аз затрих.

И питам се сега, след толкова години -
Защо? Нима това заслужих аз?
Да страдам още за една любов изгубена,
да плащам със сълзите си за твоята вина?!

© Теодора Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Имената ни означават 'божи дар' и наистина е така,но той не е осъзнал какво има...може само да съжалява!Бъди щастлива и го прежали,защото той не заслужава такъв дар 6!!
  • Не не си заслужила това!Вдигни глава и продължи.Усмихни се.Този който не те е оценил един ден ще съжалява.И продължавай да пишеш, много е хубаво.
  • Добре дошла и успех!
  • Много болезнено...
  • Благодаря ви за милите думи, много е приятно човек да срещне разбиране отсреща си! Това са толкова лични за мен неща и много се радвам,че имам възможността,а и смелостта да ги споделя с вас!
    Целувам ви
  • Тъжен,много тъжен стих,мила...
    Усмихни се....
  • Послушай Цвети. Напред към светлата любов.Пишеш хубаво, Теди,хубаво.
  • Не проливай сълзи, ако не си заслужава. Преглътни всичко и продължи напред! Там със сигурност те очаква някоя красива и светла любов! Поздрави най- сърдечни! Браво за стиха!
Предложения
: ??:??