Плъзгаш ръце по моите нозе като омайно биле лекуват те.
Благоухание излято разтапя се в мене.
С диамантен прах обсипва се туптящото сърце.
Виждам усмивка появява се връз твоето лице.
Вкусът е упояващ, сластолюбещ,
той спасява от страдание.
А щом те няма изтлява пламък
и въздухът става вече хладък.
Пустинна роза ми поднасяш,
намерена до малкия оазис.
По сетивата ми изострени непрестанно лазиш.
Надявам се топлината моя в съзнанието пазиш. ...