petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
11.03.2007 г., 18:46 ч.

Нишката живот 

  Поезия
1140 0 19

Отварям си очите, поглеждам през прозореца,
„захапваме” се двама със деня
и няма време ритуално - за кафета и цигари...
Очаквам лъчезарното кълбо от светлина.


Греба със пълни шепи от живота си,
и с твърда крачка все вървя напред,
изпридам нишка от живота си, плета
послания и мъдрости от всеки покрай мен.


Назад - напред, напред - назад
полюшва се махалото - Живот...
И  всеки такт отмерва ден,
а той е като нишката - изпреден епизод.


 
Във плетката, напред дори да има стъпки
развиваме кълбото си съвсем сами,
но правим крачки и назад, и свивки,
невъзможно е обаче нов живот да оплетем.

 

И свивка, две, а после пак наляво,
във края ластика добре да изплетем,
че умора сладка е животът ни - махало
и мисъл, че е даден цял, а не от ден за ден.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??