viktoria_emilova_dimitrova (Виктория Димитрова)
24 42
6.12.2007 г., 10:16 ч.

Нищо 

  Поезия » Любовна
639 0 1
Нищо

Подлостта си ти покри под маската на твоето красиво лице.
Когато устните ти изричаха " Обичам те", вярвах аз, че излизат от сърцето ти.
Какво направих да се отречеш от всичко между нас?
Нима те предадох, нима не получи всичко, което пожела от мен?
Нима не ти дадох сърцето и душата си?
Защо?
Зашо ме изостави?
Защо ме излъга, защо се подигра с мен? Защо ме накара да се влюбя в теб отново?
Защо безмилостно ти разкъса моето сърце?
Защо оскверни душата ми, сякаш нищо не е означавала тя за теб?
Защо ме заслепи и ме обрече на вечен мрак, да се лутам безпътна между живота и теб?
И сега...
Нямам сърце, нямам душа. Изплаках очите си и сега нямам повече сълзи.
Крещях от болка, нямам глас. Говорих сякаш с векове за нас, вече нямам думи.
Копнеех, нямам надежда. Нямам мечти. Молих Бог да ми даде сили да ти простя, загубих и вярата си.
Мразих те и те обичах пагубно. Проклинах те, проклинах името ти и това, че си жив.
Вече нямам нищо. Само спомени за теб и мен.
Без чувста, без болка, без омраза.
Нищо...

© Виктория Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина ми се иска да не страдаш толковаПоздравявам те и давай,ама само напред!!!
Предложения
: ??:??