Никой никого не притежава.
Никой нищо няма.
Нищо между стените на стаята.
Нищо между дланите ми-
прилича на топче,
рикошира по стените,
играя с него през цялата вечност на времето.
Нищо в съдовете-
изпивам го,
вътре в празното на стомаха ми
прилича на страх,
но не е обикновен страх.
Той надвива живота и смъртта,
надвива мислите и чувствата
и зная, че дори ако ме няма
пак ще съществува.
Стоя изплашена в средата на нищото,
пълна отвътре със себе си-
вдишвам го и го издишвам,
то ми дава дъха и ми го взема.
Приличам на топче-
рикоширам по стените на стаята
в тъмна еластична самота,
играя си със себе си,
потъвам между нежните му длани
и му давам страха си.
Никой никого не притежава.
Никой няма нищо.
© Инна Всички права запазени