Остана само чаша гъсто вино
в утайката на идващата вечер.
Небето натежа и ще се срине
навярно върху бляна ми за вечност.
Макар да си измислям, че си тук и
макар да си споделям с тебе всичко,
горчилката на портата ми чука
и свлича се в краката ми на срички.
Опитвам да напиша, че ми липсваш
и твоето отсъствие разнищвам
но всеки миг е сякаш тъжен писък,
след който има прах. И друго –нищо. ...