Нищо, че в очите ми вали.
Нищо, че съм тъжна и ранена.
Нищо, че се губя във мъгли...
Аз съм силна. Не мисли за мене.
Мен ме мъчи само мисълта,
че далеч си пак, а тук те искам,
тук, до мен. И вместо топлина
дъжд студен пред взора ми се плисва.
Днес те няма, утре пак така...
дните бягат, времето не чака.
Месец ще отмине, после два,
както пътникът изчезва в мрака. ...