Изписах всички стихове за теб
и вече не остана нито дума.
Не те виня, не те боготворя,
за мен си спомен, нищо друго.
Добре, признавам, горд ли си сега,
без теб на всичко смисъла загубих.
В очите ми дълбока празнота,
в душата ми – парчета, нищо друго.
Затова мълча. Какво да кажа още,
та някога аз значех ли ти нещо?
Боли ли, че от теб сега треперя
и погледа ти не е вече дрога? ...