Когато страхът
обладае тъгата,
в утробата-мисъл
зачева сълзата...
Когато лъжата
проливно вали,
бездомната вяра
по-силно боли...
Когато ключът
на съня е изгубен...
Когато стихът
е от рими разлюбен...
Когато мечтата
за спомена вие...
Когато надеждата
дълго се се крие...
Когато отлита
на юг младостта
и все по-умело
те дебне смъртта...
...
Когато все още
на някой си нужен...
Дори да изгубиш -
нищо не е изгубено!
© Веселка Стойнева Всички права запазени
дава сили