НИЩО НЕ СТОРИХ...НАРОЧНО

13.12.2006 г., 0:24 ч.

Поезия

801 0 9

Колко
много лета...
Живях като мост.
Спокойно другите
през реката да минат.
Бях оня дълго чакан бряг.
и белият му кораб
с големите платна...
Където птиците уморени
се завръщат, да спят.
Господарка бях на всяка
нощ... И лесно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

НИЩО НЕ СТОРИХ...НАРОЧНО

Искате да прочетете повече?

Предложения