Marmadun (Таня Георгиева)
79 114
6.11.2020 г., 15:57 ч.

Нищо повече 

  Поезия » Любовна
566 14 12

Бе от ясно по-ясно, че всичко е само игра.

До абсурд невъзможна, и затуй съблазнителна свалка.

Поиграхме на стария лов между мъж и жена.

Нищо повече. Нищо по-малко.

 

А дали бе любов? Не разбрахме - от страх и инат

и до края не се изживяхме, нима не е жалко.

А телата се искаха, чак прималели от глад.

Нищо повече. Нищо по-малко.

 

Че от демона в теб те спасявам, се лъжех сама,

както принца спасила онази наивна русалка.

Не съблякох пред тебе снага, но разголих душа.

Нищо повече. Нищо по-малко.

 

И я търсеше твойта обидена гордост на Мъж

както търси бездомно кутре изтривалка

И в уюта й свита, за кратко преспа неведнъж.

Нищо повече. Нищо по-малко.

 

Само кадър излишен от зле съчинен епизод,

прекратен изведнъж и дори без сцена финална -

аз за теб, ти за мен си останахме в този живот

Нищо повече. Нищо по-малко.

 

Само рядко понякога, като коварна змия

спомен с твоето име в съня ми се стрялка

Хапе бързо сърцето, после смътно кърви ми деня.

Нищо повече.

И вече по-малко ...

© Таня Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??