У наше село падна НЛО.
То беше гръм – голяма гюрултия...
И думат старите – Не е било...
Не помним те такава чудесия!
И пет овце станаа на курбан.
Оно как тресна – даже не изблеха.
Взе да пелтечи технио чобан
и бабите куршуми три му леха.
Досурнахме го с много пот и зор
на бачо Гуньо с волската талига
на кмето в калдаръменио двор.
И гледаме – до ката втори стига.
А кмета с попа, с даскала нощес
събраа се да мислят що да сторим.
Какъв е общий селский интерес!?
Пред властите дали да проговорим?
Чак към сабахлен, нейде къде пет,
след три бакъра вино се разбраха.
Заръка пусна после наший кмет
и сичките у черквата ни сбраха.
А попът ни, най-вече речовит,
баш правилните думи май намери.
То беше си и доста гласовит,
набиваше в главите ни чембери.
И рече той: ,,Да няма тук беда,
чиновници държавни да се мотат,
от много гласност нямаме файда.
Спокоен да си бъде пак животът.
Те туй що падна в селскио ни кър,
не е било! И сичко забравете!
Ми то какво е – сто кила бакър!
И бързо по свещичка запалете!"
И те така е... Попът с божи сан...
Забравихме фърчащата чиния.
Сдобихме се с модернио казан...
Вариме си у ней сега ракия.
© Vasil Ivanov Всички права запазени