Бих искала, макар да не желая,
на волното, неволно да отпусна края,
и то - като козле игриво да се усети истински щастливо...
Но!
То ще опасе цветята,
или пък вълк срещне из гората...
Ще го примами с хапчица фалшива
измамна радост, с дух на самодива...
Да чака!
Бягай работа, че дъх ми не остана,
настана време с теб да се захвана!
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи »