Не помниш ли? Ти беше в транс.
С любов докосвах те едва.
Сънуваше щастлив романс
роден от приказни слова.
По- нежно и от нежността
шептях ти стихове омайни.
По теб рисувах със мечта,
извайвах чудните ти тайни.
Не си запомнила съня,
но чувстваш обичта ми цяла.
И хубава си през деня
с усмивката ти засияла.
Не можеш да повярваш ти,
че силно влюбен в теб съм аз.
Вълшебно пак ще долети
душата ми при теб завчас.
© Асенчо Грудев Всички права запазени