НО ДУШАТА БОЛЕЕ

Отдавна утробата ми напуснахте,
завинаги се приютихте в душата ми,
сърцата си в сърцето ми закътахте,
свързани неотлъчно със съдбата ми.

По слънчеви и лунни пътеки скитах,
намирах и губех, в сълзи израствах,
двора си от грях и подлост измитах,
орлица - сянка за децата прекрасни.

Силни израснаха, свободни по дух,
заплуваха в свои бурни и тихи води,
но моите грижи не спират до тук,
над тях духът ми продължава да бди.

Такава е на майката свята орисията -
родила с болка, в болка да живее,
дори когато щастлива е синията,
тя се усмихва, но душата й более...

07 09 2017