Valdemaro (Валдемар)
66 181
31.07.2014 г., 21:58 ч.

Но едва ли... 

  Поезия
607 1 4

Колко сълзи изплакахме с тебе, Любов.

С колко думи отворихме рани.

Като двама скиталци, без път и без брод,

се изгубихме в пътища стари.

Във пустиня превърнахме всичко, Любов.

Във пустиня с лъжи и измами.

Допир в длан и целувка откраднала дъх,

тяло в тяло - мигът ли ни пази!?

Колко пъти заспивах до тебе, Любов.

Колко пъти се будехме двама.

Обич искана кротко се сгушваше в нас,

като бебе дошло от безкрая.

Колко трудно те пуснах от мене, Любов.

Колко трудно на друг те оставих.

Колко много ми липсваш и искам, Любов,

пак да дойдеш при мен.

Но едва ли...

© Валдемар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??