15.04.2009 г., 9:56 ч.

Но... можеш 

  Поезия » Любовна
739 0 9

Недей да ми разказваш вече приказки,

познавам бегло главните герои,

сюжетите са леко недомислени,

а и финално сякаш са повторени.


Недей да ми предлагаш даже лирика,

че напоследък май и тя ме отегчава -

единият във недостатък все обича,

а другият по-рано остарява.


Но... можеш да ме вземеш във ръцете си,

а моите в криле да ги превърнеш

и да ми подариш небето със сърцето си!

Аз волно ще летя, за да се върна!

 

 

© Виолета Зашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??