23.12.2007 г., 0:59 ч.

Но винаги жена 

  Поезия
1201 0 27
 

НО ВИНАГИ ЖЕНА

 

Понякога ръцете ти са птици,

които на крилата си ме носят.

Понякога са огнени езици,

които не изгарят, а ме топлят.

 

Понякога очите ти са океани,

в които влюбени делфини плуват.

Понякога са действащи вулкани,

които не разруха носят, а лекуват.

 

Понякога душата ти е бряг,

на които уморено акостирам.

Понякога е непрогледен мрак -

не виждам, но те винаги намирам.

 

Понякога си яростна вълна,

която като лодка ме помита.

Понякога... Но винаги жена -

любвеобилна, страстна, дяволита.

 

22. 12. 2007 г.

гр. Русе

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??