Последната преглътната вина,
след краткото (болящо) многоточие.
Не ме вини, такава съм била,
такава и ще бъда, хайде, моля те,
вземи обратно сладката нега
от гънките по нежните ми устни.
Не се усмихвам, няма вече как,
да бъда изключение… върви си.
А аз ще знам, че няма да съм там,
да видя как на друга си се случил.
Зaщото струваш, колкото си дал
и колкото на болка си се учил.
Причините не следват правила,
когато в теб и времето е спряло.
Обичаш ли, ще трябва да си друг...
и нещичко да тупка там, отляво.
© Кремена Стоева Всички права запазени