Тази вечер улиците бяха празни.
Единствен пешеходец бе дъждът.
Сгърчен мрак, олющени фасади
и паваж, опръскан с капки полунощна кръв.
Уличните лампи бяха стражи -
пазеха дървета от пожар,
а светът се отразяваше безстрастно
във небе, изцапано със вар.
Лунен лъч удари на паважа плесница.
Чифт тихи стъпки заридаха в нощта.
За 40 сребърника предал тишината
един черен шлифер разкъса дъжда.
Нарешетен чадър се огледа във локва,
предсмъртен писък разстреля нощта.
Закрещяха върбите във лудост, когато
в огън намериха своите листа.
© Ценка Гарова Всички права запазени