Ноември идва с шлифер избелял,
с носталгия и спомени за лято,
със синя риза и с копринен шал
с надежда да разнищи тишината.
Очите му са пълни със сълзи,
и точно затова е най-дъждовен.
Тъгата го подтиска и грози.
Тъгата му тежи като олово.
Отива му балада с чаша ром
наздравица, запалено огнище,
отива му любов и топъл дом
и някой, който да го пренапише. ...