Не ме обгръщай в своя студ, ноември,
почакай – още малко се поспри.
Листата в жълто греят, те са перли,
които искат още топли дни.
От властната прегръдка в цвят мъгливо,
душата до прашинка се стопява.
Сърцето спира да препуска диво
и слънцето забравя да изгрява.
Вървя по твойте кални тротоари –
сиротен само вятърът вилнее.
А ти, завиваш в сивкави воали,
частици есен, дето бързо тлеят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация