Пламена_Кръстева (Пламена Кръстева)
11 54
30.08.2019 г., 10:21 ч.

Ноктюрно 

  Поезия
727 8 7

От тъмното, под дланите си скрий ме,
а восъкът от свещите да капе.
И в роба от камъш с нега увий ме...
Дери нощта! Полей със люта грапа
гърлата за взаимност зажаднели,
завивките, намачкани в кошмари
в скрибуцащите, евтини хотели,
посрещащи ни юни, февруари...
В ръцете ти ръката ми да мирне,
вечерята ни да остане топла,
и тъй, докато тихичко подсвирнеш,
пред портата да сляза с нова рокля.
Оградите бодливи да прескочиш,
лозите да полееш, и чемшира,
а лятото подслон да ни посочи,
където да намерим двама мира.
Дери нощта! И без това раздрана,
пред теб виси последната одежда:
в рулетка руска, сляпо проиграна,
заложена и жертвана – надежда.

© Пламена Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дали това е щастие? Но има драма тук.
  • Щастлива съм, че написаното намира отзвук в теб, Краси! Благодаря!
  • "...Оградите бодливи да прескочиш,
    лозите да полееш, и чемшира,
    а лятото подслон да ни посочи,
    където да намерим двама мира."

    Украшение на тази нощ си сътворила, Пламена! Поздрави!
  • Така е, Ани. И всъщност животът е именно в тези обикновени неща, които ни се случват всеки ден.
  • Силата на словото за обикновените случващи се неща в живота, ги прави отрезвително запомнящи се.
  • Много силно поетично присъствие с изграден собствен стил на писане, който се усеща дори и само от прочитането на две-три стихотворения! Предизвика интереса ми! Радвам ти се! В теб има голям творчески потенциал, вярвай в него и го развивай, пламъчно момиче!
  • Разкош!
Предложения
: ??:??