ЦвететоБ (Цветето Б.)
175 2180
18.04.2023 г., 12:40 ч.

Ноктюрно 

  Поезия
599 13 16

Авлига прелита в дъждовния есенен ден.

Отворен прозорец – сърцето ми тихо я кани.

Но с лятно намигване облаци тръгват към мен

и нежната обич в позлата далеч ще остане.

 

В палитрата есенна рони се крехка тъга.

От двете страни на прозореца също е тихо.

А в стая от мрак на сърцето си чувам сега

туптежния сън, който моите мисли раниха.

 

Ще мога ли? Искам ли аз да избягам от тях?

Дори и с криле на авлига, не бих полетяла

от този сърдечен перваз, аз че вярна му бях.

Без него навярно душата ми би обедняла.

 

И бавно се стичат въпросите – чисти сълзи, 

мъглата превзема очите и вятър ме брули.

Последният облак от летния спомен пълзи.

Сънят ми свободния зов на сърцето ми чу ли?

 

 

© Цветето Б. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??