Страшното идва! Какво да направя?
Оръжие нямам да Ви защитя.
Уж съм мъж а сълзите в очите прииждат...
Сам!!!

Дори пъртина пред в входа не правят сега...

Всеки в коптора си тъп се затвори.
Казва: "нека друг да води война,
аз за тези глупашки окови 
мога единствено да умра!"

Ала одраскаш ли малко колата
става герои и налита на бой.
Боже! Защо опустяха селата
и градът се напълни със "лой"?

Трети март идва. Надигай се, Робе!
На Бунарджика със знаме ще се кача.
Нека със бяло, зелено, червено
Там да ме види отново света.

После на площад Свобода - 
на Гюро Михайлов във скута
тихо и кротко ще си поседя.

Нека когато премине Робиня
да не ме заобикаля.
А да носи цветя.