ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
17.09.2013 г., 22:37 ч.

Нощ 

  Поезия » Любовна
604 0 5

Разкопчей си душата до голо,
съблечи страховете си дрешни,
като грим ти измий всяка болка:
искам те - и красива, и грешна.

Ако знаеше колко ми стяга
вратовръзката сива житейска -
развържи я със устни на прага...
и ме скрий от забрани библейски.

Да отпием от чашите вино
на дълбоки разпалващи глътки,
във телата ни страст се е свила
и избива в смеха ни на тръпки.

Ще си казваме всичко без думи...
Знам, не можеш така, и не трябва...
Любовта плаче в стон помежду ни -
знае, утрото с лъч ще я грабне....

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??