НОЩ
Теб спохожда ли те самота в нощта?
Събудих се, че сън сънувах,
сънуван и преди,
луна го огрява от всички страни...
Жадувам те в съня,
във моите мечти теб извайвам...
а ти си като мене...
създаден не от лъжи,
във истина
и във огън гориш.
Аз ще се боря димът да заспи
и бодро ще бдя над мечтите ти дори.
Искам за тебе
безумни слова да нареждам,
а сили нямам
и глава си свеждам.
Искам с устните си
нежния допир на твоите устни
да долавям,
в мига вълшебен на забрава
искам те за себе си... до края...
Без думи,
миг във вечността...
бляскави лъчи, топли ласки,
съпричастни очи...
Люби ме в нощта,
че сега съм твоята, неуморната,
докосни я под воала
от виолетова нежност,
да потръпне и да онемее тя,
обливана в лъчите на лудостта...
Сред объркания свят
прости на женската ù същност,
че ако не беше тя,
не би имал нощта,
потопена в звездно огледало
и унеса на ласки закъснели,
идващи от сърцето ù... бедно...
Теб спохожда ли те самота в нощта?...
© Елизабет Фурнаджиева Всички права запазени