Нощ искряща и прилив висок,
щом в небето отново блести
блед на месеца пълният кръг.
Бяхме трима, но жребий жесток
раздели ни. В сърцата люти:
страшно Ерос прободе ги с лък.
Кой ли губи от този облог?
Дали той или аз, или ти?
Тъче Мойрата в своя чекрък
златни нишки, но в погледа строг,
виждам, няма и тя да прости:
ще заключи кълбото в сандък.
Право имаше злият пророк:
дойде време на мойте мечти
да прекършиш последния стрък.
© Тошко Всички права запазени
...........................................
Оригинална и силно въздействаща метафора!
Оригинален и докосващ сърцето стих!
Поздрави за оригиналния поет!
БЪДИ!