Каква красива нощ...
нощ на пеперуди,
потънали в разкош:
дръзки или луди
разтваряхме криле
и лутахме се в мрака,
зовейки светове
сякаш нази чака
онзи пламък буен,
примамващ с своя блясък,
опърляш се...
пропадаш...
а после болка...
крясък...
и пак с крилете пърхаш,
и пак сме ние, нас
отпиваме по малко
от нашия живот,
но всичко свършва... жалко:
все пак в красива нощ -
нощ на пеперуди...
© Зл Павлова Всички права запазени
Пеперудена!
Браво!