На перваза на прозореца
в една нощ с огромна бяла Луна-
босите ми крака в спор
с грапавините по стената,
косата ми в разговор
с тихия глас на вятъра,
душата ми в плен на тъгата.
Долу е един забележителен свят,
който само нощем може да се види-
щурците са ключовете,
които отварят онази врата,
зад която ме чака светлината. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация