mamomemi (Куентин)
3 3
22.07.2009 г., 0:55 ч.

Нощ с моето куче 

  Поезия
576 0 5

 

                        НОЩ С МОЕТО КУЧЕ

 

 

Всякога обичаме

да се гъделичкаме.

То - с уши, а аз с носа си.

 

Бях тръгнал да си сипвам, куче.

Ти не ме разколеба -

забави ме.

 

Бог няма.

Значи може да съм Бог

в твоите очи.

 

Беше по двора.

Аз дойдох

и не те видях.

Защо и ти не дойдеш

да не ме видиш.

 

Знам и защо не ме прегръщаш.

Защото си ми приятел.

Знам и откъде знаеш китайски -

от космите по пода.

 

Печката е там отзад.

Може би ме топли.

Кучето е тук отпред.

Може би си мисли,

че ме пази.

А аз си пуша.

 

Тез дърва

нямат никаква сърцевина.

Означава ли,

че тополите имат

най-голямото сърце?

 

Страх го е моето куче,

както и мен.

 

Спи.

Значи е живо.

 

Паякът се спуска.

Срещаме се.

 

Моето куче

е моят лунатик.

Знае,

че има луна

и има мен.

 

Седя.

 

Онзи ден,

преди 23 години,

ходих на Скакавишкия водопад.

Водата трябва да тече.

Хората бяха надошли

с някакви коли.

Красиво беше,

защото ние двама с теб

бяхме стигнали дотук

с пътнически влак.

 

Луната скри се в облак.

Но първи аз си го заплюх.

Тутут-ту-тууу...

 

Ето, някой пристигна.

Ще сготви нещо вкусно.

А може би го носи

под тези дълги нокти.

 

Мирисът ти

ме възбужда.

Затова поглеждам там

под себе си.

 

Ето -

отварям ти врата.

Ти отвори две.

 

Мисля да запаля цигара.

Но не мисля да паля телевизора.

 

Стига с тези две ръце,

куче, за целуване.

Че само тях си имам.

 

Навън е буря.

Щом аз чувам гръмотевицата,

дали и тя ме чува

как крещя от ужас.

 

Сенките се излежават мързеливо,

не очаквайки да стане чудо.

 

А чудото изхилва се дебилно

и се скрива в огледалото.

 

Но моето куче

е много послушно.

Лапите му стигат до ушите.

Запушва ги и

слуша.

 

Петлите кукуригат.

Не те познават тебе, куче.

А може би,

кукуригайки,

ще те опознаят?

 

И нещо ме повдига от земята,

политам с изгрева

и ТО

започва да ме лае.

 

 

 

© Куентин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересно... Признавам си, че нямам време да го чета пак и пак, но има нещо заровено. Може би не аз ще го изровя. Обаче. Бог има
  • Поема за корнишон, гад и куче!
    И крясъци от ужас-че гледаш, а не виждаш!
    Далече се чуваш, Айвънхоу!
  • Аз пък си има котка.
    Знае езика на мислите,
    който аз трудно разбирам.
    Говорим си на мърмяу.
    Понякога и на пшът.
    Няколко думи.
    Стигат.
    По-нататък да бъдата усмивките)))
  • Благодаря. Никога не съм писал толоз озъбено. Звучи ми като предупреждение на цигари - Пушенето убива
  • Незабравимо!
Предложения
: ??:??