Гори нощта с цвета на лудо вино
искрящо в чашите на лунна светлина,
танцуват сенките от огъня в камината,
по тялото ми се разлива топлина.
Дали от виното, или от пеещия огън,
дали от танците във твоите ръце,
на роклята презрамките се спуснаха надолу
и непозната жажда устните обзе.
Разпали се в сърцето дива страст,
ръцете ми потърсиха те с ново чувство,
поисках да те имам все така
души, тела и слети в безграничност устни.
Поисках си нощта да трае век
с любов наситил чашите преливащи,
със цвят на лудо вино и прегръдки кадифе...
Обичам те... Поисках те... завинаги...
© Биляна Битолска Всички права запазени
Благодаря, Таня.