НОЩ В РАЯ
Полуздрачът се спуска отсреща по склона
и полите си черни раздърпани мята –
хоризонтът виси като стара икона
върху древния тъмен олтар на земята.
Течен мрак се събира високо в небето
като локва мастило наситено-синьо;
зад завоя на Дунава призрачно свети
златна капчица залезно слънчево вино.
Тишината е гъста, тревите заспиват,
не помръдват листата на стария орех,
и луната потегля на път мълчаливо
пряко Млечния път през полетата горе.
Звездна приказна нощ е приспала безкрая
и нашепва на вятъра приказка синя,
звезден прах пеперудено пада над Рая
и сребрее огромната райска градина.
Спят Архангели, свили криле белоснежни,
спят, отпуснали морно глава, Херувими,
спят безгрешни Господства в пресветли одежди,
отпочиват, потънали в сън, Серафими;
спят сред райски видения Сили и Власти,
спят, омаяни в ласкава дрямка, Престоли,
бели Ангели спят,
сред жасминови храсти
Начала са заспали по Божия воля*.
Но в дълбокия сън на спокойната вечер
неразумни души разтревожено скитат –
в тази райска градина покоят е вечен,
но не пращат видения сънни звездите.
Спят без сънища всички небесни светии,
Свети Дух да сънува дори не умее,
не сънуват Творецът, Иисус и Мария,
не познава небесното воинство Морфея*.
А душите са друго.
Сънуват душите!
Не живее човек без мечти на земята,
а единствен сънят претворява мечтите
и човек е щастлив, и ликува душата...
Блика свят благодат зад вратите на Рая,
вечна радост искри, вечна песен се чува...
Но сред вечно блажество какво да мечтаеш
и когато заспиваш – какво да сънуваш?
Без мечти и без сънища нощ под звездите
е мъчение даже сред райски градини.
И се скитат тревожно из Рая душите,
обеднели без своите сънища сини...
Без мечтите си светли какво е човекът,
щом душата му в мъртви пустини се скита?
Искам белите сънища в дрямката лека.
Нямам нужда от Рай.
Аз си искам мечтите!
_____________
*Божието воинство има своята йерархия – във висшите чинове са Серафими, Херувими и Престоли, в средните – Господства, Сили и Власти, в низшите – Начала, Архангели и Ангели;
*Морфей – в гръцката митология – бог на сънищата, син на Хипнос, бога на съня.
© Валентин Чернев Всички права запазени
И как не ти свършиха думите, Поете?!