Morgana (Ди)
188 202
14.03.2007 г., 12:53 ч.

Нощен писък 

  Поезия
700 0 4

Седейки сама в нощта,
гледам умислено звездите.
Хиляди малки искрици
къпят се в мрачната си светлина...

Птица прелита...
Остър писък пронизва тишината...
събраната болка...
разкъсваща душата...

Мисля си за хилядите грешки...
Хилядите лъжи, наречени мечти...
Човешки предразсъдъци...
хорски приумици...

Сливат се в едно...
стават на прах...
Малки следи пътека правят
на отдавана сторен грях...

Чакам утрото... в лъчите му
да се роди новата надежда...
Да измие лъжата,
да пречисти душата...

Леко вятърът милва страните ми.
Подшушва ми забравени слова...
Припомня погребан спомен...
скитникът подъл приюти се в ранената ми душа...

Отново писък в нощта...
Птицата, събрала тъгата си,
разпръсква я сред пустотата...
От очите ми стича се сълза...

Нов спомен идва без покана...
сгушва се до другия...
... безмълвна закана -
нахлуват мисли нежелани...
Следваща сълза пада тихо във нощта...

Студени проблясват звездите,
ледена и луната се смее...
Но възможно ли е?!
Ражда се нова мечта... уви, убивам я...
Решила съм да не допускам следваща лъжа...

Птицата кацва на ръката ми...
Гледа ме с черни очи...
сякаш за миг се натъжи...
Може би съзряла е моите сълзи...

Писък проехтява...
птицата е отлетяла...
... освобена от своя плен...
А аз паднала на земята...
чудя се... чий беше писъкът...
... мой или нейн...

© Ди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??