7.10.2015 г., 7:52 ч.

Нощен плен 

  Поезия
366 0 5

Дървета от вятър люляни.

Отгоре е синьо небе.

Отдолу са цветни поляни

и слънцето топло гребе.

 

И птиците лупинги правят -

разсичат небето на две.

А нивите клас си изправят,

денят ми в ръцете се взе.

 

И слънцето крак си повлече

към залеза чакан и драг.

Луната надяна елече -

зачака си нощния мрак.

 

А аз в календар на стената

задрасках поредния ден.

В душата си спуснах платната -

нощта ме отвлече във плен...

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??