Твойте нощи са без звезди,
твойте нощи са лекичко хладни,
твойте нощи-във две очи...
от които миг по миг открадвам...
Покриват с черно було
в ума ми този ясен ден...
превръщат се във купол,
през който се виждам пленен...
От звезден гердан и Луната,
за да сияеш, нямаш нужда...
сияе във мене лъжата,
че няма все да бъдем чужди! ...