Има нощи, в които не можеш да заспиш,

а мислите ти летят

и стигат до оная звезда,

където ти се иска да останеш завинаги.

Оная звезда, където злото не съществува,

където хората не се страхуват от нищо,

защото всички се обичат,

където всички са весели

и няма хора, които тъгуват,

където всички са сити

и няма деца, които гладуват,

където всички са здрави

и няма хора, които боледуват,

и няма самотни и изоставени старци.

Оная звезда, където злото умира,

защото няма къде да живее

и с какво да се храни,

защото сърцата на всички са светли и чисти,

а то живее само в омраза, лъжа и мрак

и се храни със собствените си отпадъци.

Оная звезда, която съществува само в мечтите

и понякога я сънуваш

и ти се иска сънят никога да не свършва.

Но той свършва и ти отваряш очи

и се връщаш тук, на земята,

където има толкова много зло,

което те дебне във гръб,

винаги в гръб,

защото е толкова уродливо,

че дори само не желае да се види в огледалото,

защото лицето му е мрак,

а кръвта му е отрова и сърцето му е лед.

И е толкова безсрамно мръсно,

но има нужда от чистотата на невинни деца,

за да повярва, че е чисто като тях.

Злото, което живее

единствено когато нещо или някой умира,

когато тъпче, мачка и смуче

и снася яйцата си върху жертвата,

за да се излюпят гнусните червеи,

които ще я изядат, за да живее то

и е толкова нагло,

че иска всички да го разберат,

а умъртвените от него

да му простят и да го обичат.

И иска...

Защото може само да иска и да мрази,

а може да дава само смърт, страх и смрад.

Има нощи, в които не можеш да заспиш,

а сънуваш, че си на оная звезда,

където злото не може да живее,

защото всички хора се обичат.

И сутринта се събуждаш с надеждата

да срещнеш някой друг,

който също сънува тази звезда,

който не се бои да се види в огледалото,

нито да те погледне в очите,

нито да хване ръката ти

и има достатъчно топлина,

за да я стопли.

И се надяваш...

Защото, ако се събудиш без тази надежда,

значи си мъртъв.