В летни пориви сееш звезди...
Виж, покълват сред щурчови песни
тази нощ споделени мечти
и узряват в полята небесни.
Самодивско хоро се изви
от светулките в твойте зеници -
през житата безкрайни вървим
под крилете на сляпа жар-птица...
И жътварка си - с лунния сърп
на съня ми легенди разказваш,
жънеш време, а вятърът-кърт
крие мигове в земните пазви.
Иде утрото, с изгрева нов
сбираш в чудни ръкойки дъха ми,
впряг от двадесет пръста любов
клас вършее, узрял помежду ни.
© Михаил Цветански Всички права запазени
Привет, приятелю!