Нощна приказка
Часовникът изтрака във фоайето -
полунощ е. Тик-так, тик-так...
Забива лудо в мен сърцето -
кръвта във вените пулсира пак.
Отнякъде се чува песен -
долитат думите с неистова тъга.
Вятър пее, луд и бесен -
песента на моята душа.
На ъгъла се спря виновно,
обърна се и ме погледна.
Оставяш мястото си пак свободно, ...