Наблизо живее другото време.
Вълшебството вече е навик
 и ние вървим - лунатици - 
 в канелена свойска тъма:
 доникъде и обратно.
След шепа пресечки -
 и вече отвъд, и вече в декора
 на нямата вещна игра.
Среднощни безплътни завеси 
 издигат постройки небрежни
 с чуждински лица, които смълчават. 
Но  можем ли вярно позна
 в студения зрак на стъклата им
 острието, което разсича стъблото
 на двуединното наше отсъствие ?
- Страстта да бъдеш другаде за миг.