20.07.2010 г., 22:59 ч.

Нощни откровения 

  Поезия
666 0 0
Тъмата на нощта приютява мен и моята душа.
А аз стоя, загледана в безмълвната Луна.
Устните ми тихо думи шепнат,
тихо и нежно потрепват.
Сълзи застинали и замразени в моите очи,
сякаш съдържат в себе си цялата ми тъга.
За пръв път истината да не боли,
а просто въпросите в мен да запали,
въпроси - без отговори, без коридори...
Тогава, щом болка няма,
а пък присъствува измама,
какво аз търся в таз бездна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??