Късно е!
Пак си изпуснах трамвая!
Иначе щях да те стигна,
къде си?
Пак ли на крайната спирка ридая,
пак ли прехвърлям възможни адреси!
Няма те!
После пътувам, пътувам…
Някой ме вика и слизам –
не си ти!
Странно, гласа ти навсякъде чувам,
Ала напразно се взират очите…
Времето няма да върна обратно!
Мислех, пред мен е животът -
изгубих!
И си платих,
няма нищо безплатно -
нощем все още гласът ти ме буди!
Късно е!
Спирката пак си пропуснах!
Всъщност, къде ще ме чакаш не зная.
Твоята спирка отдавна е пуста!
Спирка, където не спира трамвая.
© Елка Тодорова Всички права запазени