Нощта ухае ми на теб,
на топлина,
на младо тяло...
на виолетов облак блед,
на портокалов цвят
от юг...
на пролет и
на вишна в бяло...
на обич,
на копнеж,
на здрач,
на глад за ласки
за покорство
и на молитва,
и на плач,
на мъка без сълзи,
притворства...
Нощта ухае ми на теб,
а аз не искам пак да съмне
и да остана спомен блед,
догдето със нощта се върнеш...
© Марин Ташков Всички права запазени