нощта...

17.01.2008 г., 11:58 ч.

Поезия » Бели стихове

5.0 (14)

757 0 19

Във здрача
на умиращ ден
възкръсва и запалва
неоновите светлини
в очите си... нощта
и тихичко запява
песента позната,
със "нани-нани-нани-на"
приспива сетивата.
Потъвам в свят, където
е бродница душата,
а мислите ми ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

СТО МИГА ОТЧАЯНИЕ
Последен валс

Бъди последното му вдъхновение, Кралице моя, в мрака на нощта. На валс те кани Непотребния, приют на...
Художник

Тя нежната му муза беше. Изящна като порцелан във голотата си. Седеше насреща му. А той, облян от св...
Сбогом и прости!

Не беше ден, не бе дори година! Изминаха тъй много дълги дни, откакто ти, от този свят замина – дете...

Още произведения »