Нощта догаря...
Утрото белее...
Душата ми се връща уморена
в плътта, която през деня линее
в една побъркана от страх вселена.
В която всичко е опорочено
и все по-тъжни вечер новините.
Където всичко става със "зелено",
а лошите се водят "най-добрите"...
В която грозните стрелби не стихват
и дните носят знака на разруха...
Където хората с очи не се усмихват, ...