4.05.2022 г., 22:19 ч.

Нощта е млада 

  Поезия
830 5 4

Звездите зреят вън. Нощта е млада.
Мирише на разцъфнали надежди.
Сглобяват жаби-грации естрада,
а паяците сплитат фина прежда.

 

Там, в бързеите на реката, мрени
се стрелкат като сребърни куршуми.
Примигват въгленчета нажежени
сред храсталаци и сред пусти друми.

 

Просветва керосинов пламък, 

обгърнат в ореол от чисто злато.
Мирише на обор и мокра слама,
на гниещи шишарки. И на лято.

 

Излайва куче. А пък хор чакàли
в отговор със вой се разбунтуват.
Нощта будува. Всичките ѝ твари
на тайнствения си език общуват.

 

Звездите зреят вън. А тиха горест
в сърцето ми подслон един намира.
Пиянство ли да бе? Или пък болест?
Та разлюля над моя свят всемира.

 

Подхвана звучна песен млад щурец.
Сънят ми скита в нощната прохлада,
и чезне с тихи стъпки на беглец. 
Звездите зреят вън. Нощта е млада.

© Jane Doe Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??