Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
26.03.2007 г., 9:00 ч.

Нощта е недоспала във очите... 

  Поезия
565 0 4
Нощта е недоспала във очите ми,
преглъща  утрото, потекло във сълза.
Накипяла от мечтание в длантта ми,
нощта си тръгва... с  поредната следа.

С клепачи влажни зората днес посреща
и моят стих  от неродената надежда,
в мъгливото на погледа глава привежда,
събрал смирение моления нарежда...

Реки да бяха зениците ми светли,
не биха тъй ручали в извори от болка.
Душата ми в морето от  мечти копнежни
потъва, като пробита малка лодка.
 
Ще мога ли да върна радост на сърцето,
ще мога ли да пея с птиците в простора?
С болезнено дихание пристъпва утрото.
Нощта си тръгва... уморена, недоспала.
 



© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??