Самотните лампи нощта присвоява,
дяволски мисли света замъгляват...
Човешката болка в нощта си стои...
Минала обич сърцето рани...
В очите сами
огън гори.
Душата е вик,
в сърцето вали...
Нещастните лампи нощта озаряват...
Самотно момиче до тях пак застава
Самотните лампи пак нищо не правят.
Несподелена любов, сърцето й малко да бие престава...
© Надя Стоянова Всички права запазени
Поздрав и усмивка.