НОЩТА НА НАШАТА ЛЮБОВ
Нощта дойде, щастлива, многозвездна...
Погледна ни, присвивайки очи…
От Космоса Вълшебницата слезна
и нас на Седмото небе качи!
Аз в тази нощ целунах твойте устни.
Докоснахме се с длани и души!
Не бяхме в Първата любов изкусни...
Но в щастието бяхме до уши!
А любовта бе сто карата, чиста...
С романтика красива и със страст.
Неопетнена, слънчева, лъчиста!
Която бе за първи път при нас!
Звездите и небето с нас трептяха...
Луната се усмихваше със нас!
Вълшебните ни мигове не спряха…
Ний от хипнозата ù бяхме в транс.
Аз тази наша нощ до края си ще помня!
Роди се в нея нашата любов...
И колчем аз за нея си припомня,
на всичко земно аз за нея съм готов.
© Христо Славов Всички права запазени