В нощта се скитам
без цел и без посока
и сам се питам:
"Истината толкоз ли е жестока?"
И дъждът в този град
навява ми болка и печал,
че розите навън мрат
и зарад болката не съм спал.
И за теб се сещам аз –
за момиче чудесно, мило,
ала чезна в мрак и мраз,
че сърцето ми се е разбило...
© Георги Всички права запазени